Преди...
на вятъра, а после и на сивата мъгла,
на облаците бели, от любов залели
с дъждовните си капки вечерта.
Преди да ме зачеркнеш, изрисувай
със дъх ликa ми по запотеното стъкло,
а после със усмивка припомни си
усмивката ми, застлала твоето легло.
Преди да си отида, ще се върна,
поредната любов да ти отдам.
Преди да се родя, била съм с тебе,
и пак за теб, любов, сърцето си ще дам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados