Преди да съм забравила да плача
се свърши есента, която
със себе си и дъжда отнесе.
Зимата на моето спокойствие
се появи от нищото, забравила,
че някой ще я чака с нетърпение.
Пролетта, планувана и мислена
в ума ми нежни песни пее
и сякаш вече я живея.
Лятото забързано протяга
от спомените ми ръце от пясък...
Запазено стои в усмивката ми - ...