Dec 16, 2006, 9:11 PM

Преди да съм забравила да плача

  Poetry
1.3K 0 2
Преди да съм забравила да плача
се свърши есента, която
със себе си и дъжда отнесе.

Зимата на моето спокойствие
се появи от нищото, забравила,
че някой ще я чака с нетърпение.

Пролетта, планувана и мислена
в ума ми нежни песни пее
и сякаш вече я живея.

Лятото забързано протяга
от спомените ми ръце от пясък...
Запазено стои в усмивката ми -

погалете го, или ще избяга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...