Dec 16, 2006, 9:11 PM

Преди да съм забравила да плача

  Poetry
1.3K 0 2
Преди да съм забравила да плача
се свърши есента, която
със себе си и дъжда отнесе.

Зимата на моето спокойствие
се появи от нищото, забравила,
че някой ще я чака с нетърпение.

Пролетта, планувана и мислена
в ума ми нежни песни пее
и сякаш вече я живея.

Лятото забързано протяга
от спомените ми ръце от пясък...
Запазено стои в усмивката ми -

погалете го, или ще избяга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...