18 нояб. 2007 г., 10:13

преди да съмне

1.2K 0 24
Преди да съмне и да зазори,
събудих се от звън в стъклата.
Съборил вятърът саксиите
със мушкатата на терасата.
Със каничка кафе в ръка
излязох да му се поскарам,
а той на две, на три...
ми вдигна нощницата на главата.
Ръце изправих - да я смъкна,
разлях кафето по краката,
той мигом с устни пресуши
кафеените струйки по бедрата.
Без дреха, а сега и без кафе,
съвсем се разлютих от ярост.
Да беше казал, щях да му направя две,
без да ми сторва тази пакост.
Сега припява ободрен,
а аз разчорлена и над котлона,
варя на вятъра кафе,
а той се смее на балкона.





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...