Nov 18, 2007, 10:13 AM

преди да съмне

1.2K 0 24
Преди да съмне и да зазори,
събудих се от звън в стъклата.
Съборил вятърът саксиите
със мушкатата на терасата.
Със каничка кафе в ръка
излязох да му се поскарам,
а той на две, на три...
ми вдигна нощницата на главата.
Ръце изправих - да я смъкна,
разлях кафето по краката,
той мигом с устни пресуши
кафеените струйки по бедрата.
Без дреха, а сега и без кафе,
съвсем се разлютих от ярост.
Да беше казал, щях да му направя две,
без да ми сторва тази пакост.
Сега припява ободрен,
а аз разчорлена и над котлона,
варя на вятъра кафе,
а той се смее на балкона.





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...