Преди да съмне и да зазори, събудих се от звън в стъклата. Съборил вятърът саксиите със мушкатата на терасата. Със каничка кафе в ръка излязох да му се поскарам, а той на две, на три... ми вдигна нощницата на главата. Ръце изправих - да я смъкна, разлях кафето по краката, той мигом с устни пресуши кафеените струйки по бедрата. Без дреха, а сега и без кафе, съвсем се разлютих от ярост. Да беше казал, щях да му направя две, без да ми сторва тази пакост. Сега припява ободрен, а аз разчорлена и над котлона, варя на вятъра кафе, а той се смее на балкона.
Как да не се засмееш?Наистина ми повдигна настроението. Обичам да чета хумористични неща, защото по принцип съм черногледа и..нямам много данни сама да ги измисля!Прекрасно стихче!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.