Nov 18, 2007, 10:13 AM

преди да съмне 

  Poetry » Humour
988 0 24
Преди да съмне и да зазори,
събудих се от звън в стъклата.
Съборил вятърът саксиите
със мушкатата на терасата.
Със каничка кафе в ръка
излязох да му се поскарам,
а той на две, на три...
ми вдигна нощницата на главата.
Ръце изправих - да я смъкна,
разлях кафето по краката,
той мигом с устни пресуши
кафеените струйки по бедрата.
Без дреха, а сега и без кафе,
съвсем се разлютих от ярост.
Да беше казал, щях да му направя две,
без да ми сторва тази пакост.
Сега припява ободрен,
а аз разчорлена и над котлона,
варя на вятъра кафе,
а той се смее на балкона.





© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??