Какво стана? 

Какво се случи?

И тази ли ръка е проиграна,

и този ли момент приключи?

И тази глава ли завърши,

или книгата внезапно затвори

почти пръстите ми прекърши,

а текста тъкмо започна да ми говори...

Защо изобщо ме запали?

Нарочно ли ме пристрасти?

Без да искаш, така ли?

Спокойно, огънят вече не гори.

Сега всичко е равно,

Ежедневно и празно,

времето тече бавно,

винаги битово и омразно.

Не е честно, ти ме пречупи,

аз вече знаех как е сама,

с хубави думи ме подкупи,

и после остави ме в тъма.

Даде ми надежда,

обеща, че няма да боли,

каза че всичко се нарежда,

а сега съм с пълни очи.

Липсва ми да съм специална,

да ми го казваш, 

да се чувствам идеална,

любовта да ми показваш.

Повярвах ти,

и ми хареса,

отвръщах ти,

въпреки страха и стреса.

Знаех че така ще стане,

но ти друго твърдеше,

знаех че всичко ще престане,

зад думите си твърдо стоеше.

Грешката е моя,

наивна душа излязох,

навън се е чувал пороя, 

но късно на сухо влязох.

Чува се и сега,

и всеки ден от тогава

Не съм знаела досега, 

в дъжда колко болка се помещава.