25.06.2022 г., 14:01

Преди и сега

796 0 1

Какво стана? 

Какво се случи?

И тази ли ръка е проиграна,

и този ли момент приключи?

 

И тази глава ли завърши,

или книгата внезапно затвори

почти пръстите ми прекърши,

а текста тъкмо започна да ми говори...

 

Защо изобщо ме запали?

Нарочно ли ме пристрасти?

Без да искаш, така ли?

Спокойно, огънят вече не гори.

 

Сега всичко е равно,

Ежедневно и празно,

времето тече бавно,

винаги битово и омразно.

 

Не е честно, ти ме пречупи,

аз вече знаех как е сама,

с хубави думи ме подкупи,

и после остави ме в тъма.

 

Даде ми надежда,

обеща, че няма да боли,

каза че всичко се нарежда,

а сега съм с пълни очи.

 

Липсва ми да съм специална,

да ми го казваш, 

да се чувствам идеална,

любовта да ми показваш.

 

Повярвах ти,

и ми хареса,

отвръщах ти,

въпреки страха и стреса.

 

Знаех че така ще стане,

но ти друго твърдеше,

знаех че всичко ще престане,

зад думите си твърдо стоеше.

 

Грешката е моя,

наивна душа излязох,

навън се е чувал пороя, 

но късно на сухо влязох.

 

Чува се и сега,

и всеки ден от тогава

Не съм знаела досега, 

в дъжда колко болка се помещава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...