6 дек. 2007 г., 15:00

Преди и сега

856 0 2

Преди и сега

Днес ставам на четирдесет и две.

На мое място друг ще бъде тъжен.

А тъжна ли се чувствам? Всъщност - не!

Не съм на двайсет, какво да се лъжем...

На двайсет бях бълбукащ ручей свеж,

сега съм леко мътна и дълбока

вода, която в своя див копнеж

не е безгрижна, нито синеока.

Преди във мен бушуваше небе -

безкрайно, синьо, пълно с хвърчила.

И днес, обаче,  чувствам се добре,

по-близо съм до майката-земя.

Сега съм приласкала бреговете,

в които бясно блъсках се преди.

Воювах с тях тогава, ала цвете

поднасяха ми. То сега цъфти... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами нищо не ми остава освен и тук да ти честитя рождения ден! А ако искаш прочети пожеланията ми в Скайпа.
  • Страхотно е!
    Не е важно на колко си,а на колко се чувстваш!
    Не се предаваи хубавите моменти се пред теб!
    Успех!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...