Преди и сега
Преди и сега
Днес ставам на четирдесет и две.
На мое място друг ще бъде тъжен.
А тъжна ли се чувствам? Всъщност - не!
Не съм на двайсет, какво да се лъжем...
На двайсет бях бълбукащ ручей свеж,
сега съм леко мътна и дълбока
вода, която в своя див копнеж
не е безгрижна, нито синеока.
Преди във мен бушуваше небе -
безкрайно, синьо, пълно с хвърчила.
И днес, обаче, чувствам се добре,
по-близо съм до майката-земя.
Сега съм приласкала бреговете,
в които бясно блъсках се преди.
Воювах с тях тогава, ала цвете
поднасяха ми. То сега цъфти...
© Мария Борисова All rights reserved.
