12 мая 2015 г., 00:36  

Преди последен полет

749 0 8

На горния етаж старица

засипваше небето със трохи от хляб,

за да нахрани гладни птици като нея

и да прикрие своя страх.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Извинявам се, но сигурно не съм бил ясен. Смисълът се съдържа в заглавието... Благодаря за отделеното време, колеги!
  • "...За да нахрани ГЛАДНИ ПТИЦИ КАТО НЕЯ..." То си е написано, само трябва някой да го прочете. Страх ... от старостта например, е нещо съвсем друго...
  • Е да де г-жо Наур, но човека мисли малко по възвишено... Вместо да го редактирате,
    напишете Вашите си мисли! Той трябва ли да мисли, че Вашата грижа е само за "хлебеца"??? ...За да пише, както на Вас би Ви харесало?...
  • Белла, бих редактирала стиха като теб. Поздравления за откровението!Чудесно е!
  • Стойна, Василка, добре дошли! Нарочно не съм доразвил темата. Така оставам всеки да разсъждава...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....