9 июл. 2008 г., 21:46

Преди разсъмване

734 0 2
Преди разсъмване
самотен вятър
оплаква
надрасканите рокли на медузите -
булки нецелунати
с раздърпани воали,
повярвали, че могат да са
пеперуди...
А често вместо в Пепеляшка,
в поредната Кибритопродавачка
се превръща
Ариел,
ако не слуша.

Мечтателки морето не обича.
Недорисувани въздишки
върху платното на художник
вълните са.
Навярно
само скришом водораслите
понякога успяват
по гладката му кожа да нарисуват
слънце,
та било и то в зелено.
С черупките си мидите прикриват
случайно
приплъзнал се зад синьото
мастило
звезден смях.
Затуй е крехка същността на перлата.
И само пристанът разбира
как от черупките на мъртви риби
е направен,
избелен на медузите в платното.
Мечтите им скалата кротко носи
докато
надвисне като сянка над водите
и се превърне във прибой.
Тогава
с недорисувани въздишки
медузите
ще дотанцуват
палитрения танц на пеперудите,
а Ариел ще бъде Пепеляшка...
Преди разсъмване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...