9.07.2008 г., 21:46

Преди разсъмване

730 0 2
Преди разсъмване
самотен вятър
оплаква
надрасканите рокли на медузите -
булки нецелунати
с раздърпани воали,
повярвали, че могат да са
пеперуди...
А често вместо в Пепеляшка,
в поредната Кибритопродавачка
се превръща
Ариел,
ако не слуша.

Мечтателки морето не обича.
Недорисувани въздишки
върху платното на художник
вълните са.
Навярно
само скришом водораслите
понякога успяват
по гладката му кожа да нарисуват
слънце,
та било и то в зелено.
С черупките си мидите прикриват
случайно
приплъзнал се зад синьото
мастило
звезден смях.
Затуй е крехка същността на перлата.
И само пристанът разбира
как от черупките на мъртви риби
е направен,
избелен на медузите в платното.
Мечтите им скалата кротко носи
докато
надвисне като сянка над водите
и се превърне във прибой.
Тогава
с недорисувани въздишки
медузите
ще дотанцуват
палитрения танц на пеперудите,
а Ариел ще бъде Пепеляшка...
Преди разсъмване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...