2 июл. 2008 г., 14:42

Преди те молих да останеш, но беше преди да си тръгнеш...

1.3K 1 1

Не съжалявам. Радвам се, че си отиде.
Не си събрах дори сълзите в шепа.
Не се разкъсах както много други.
И да те върна не опитах, не бях обсебена.
На тръгване дори ти казах ''Сбогом'' със усмивка.
И те помолих да не се обръщаш вече.
Начертах измислена преграда пред очите си,
пожелах да си ми чужд и непотребен.
И се сбъдна. Господ ме обича.
Пусна го сърцето ми, на свобода.
И идва твоят ред да разбереш обичаш ли,
дали си тръгна с право и колко струва любовта.
                                          ***
И може би в един момент в сърцето ти ще наболява,
кагото някога ти казах ''Остани''...
Исках те, обичах те, желаех те...
Но ти си тръгна...
Следващото си връщане ми го спести!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...