29 окт. 2009 г., 13:58

Преди тишината

925 0 2

Пронизващ писък в планината

 

разтърси върховете на елите!

Разтресе на земята дълбините!

Разцепи камъка в скалите!

 

Продъни го! И го превърна в пясък!

Небето сгромоляса!

Нахълта във гнездата с трясък!

 

Топлината на хралупите превърна в плесен,

над горите се понесе,

яхнал вятър бесен.

Умъртви орлите.

Тътенът потъна в долините.

 

Ехото зловещо над Земята се разнесе

и отнесе

всичко във мъглата...

 

После падна Тишината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...