29.10.2009 г., 13:58

Преди тишината

919 0 2

Пронизващ писък в планината

 

разтърси върховете на елите!

Разтресе на земята дълбините!

Разцепи камъка в скалите!

 

Продъни го! И го превърна в пясък!

Небето сгромоляса!

Нахълта във гнездата с трясък!

 

Топлината на хралупите превърна в плесен,

над горите се понесе,

яхнал вятър бесен.

Умъртви орлите.

Тътенът потъна в долините.

 

Ехото зловещо над Земята се разнесе

и отнесе

всичко във мъглата...

 

После падна Тишината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....