29 oct 2009, 13:58

Преди тишината

  Poesía
920 0 2

Пронизващ писък в планината

 

разтърси върховете на елите!

Разтресе на земята дълбините!

Разцепи камъка в скалите!

 

Продъни го! И го превърна в пясък!

Небето сгромоляса!

Нахълта във гнездата с трясък!

 

Топлината на хралупите превърна в плесен,

над горите се понесе,

яхнал вятър бесен.

Умъртви орлите.

Тътенът потъна в долините.

 

Ехото зловещо над Земята се разнесе

и отнесе

всичко във мъглата...

 

После падна Тишината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....