29 oct 2009, 13:58

Преди тишината

  Poesía
926 0 2

Пронизващ писък в планината

 

разтърси върховете на елите!

Разтресе на земята дълбините!

Разцепи камъка в скалите!

 

Продъни го! И го превърна в пясък!

Небето сгромоляса!

Нахълта във гнездата с трясък!

 

Топлината на хралупите превърна в плесен,

над горите се понесе,

яхнал вятър бесен.

Умъртви орлите.

Тътенът потъна в долините.

 

Ехото зловещо над Земята се разнесе

и отнесе

всичко във мъглата...

 

После падна Тишината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...