Пронизващ писък в планината
разтърси върховете на елите!
Разтресе на земята дълбините!
Разцепи камъка в скалите!
Продъни го! И го превърна в пясък!
Небето сгромоляса!
Нахълта във гнездата с трясък!
Топлината на хралупите превърна в плесен,
над горите се понесе,
яхнал вятър бесен.
Умъртви орлите.
Тътенът потъна в долините.
Ехото зловещо над Земята се разнесе
и отнесе
всичко във мъглата...
После падна Тишината.
© Лора All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
