stoyna (Стойна Димова)
304 3418
26 июл. 2016 г., 10:08

Предизвикан отговор 

  Поэзия » Гражданская
663 3 9

                                                        Предизвикан отговор

 

                                                            „Защо пишеш тъжни стихове?”

                                                                                                   Димо

 

                                                 Аз плача – светът е арена

                                                 и тръпне сърцето във мене...

                                                 Аз плача, а искам да пея,

                                                 в свят сред любов да живея.

 

                                                 Животът е даром, безумци –

                                                 за нас, за цветя и за птици,

                                                 а гърчи се в болка земята.

                                                 Тя плаче: ”Отлитат децата.

                                           

                                                 Ония, които ме любят.

                                                 Ония, които се трудят.

                                                 Пчелички, и мравки и хора,

                                                 за вас е разтворен простора.”

 

                                                Аз плача и капят сълзите,

                                                а трябва усмивка в очите.

                                                Простете ми, хора и птици,

                                                за тъжните мои зеници!

 

                                               Но ето, природата плаче...

                                               Сред нея съм тъжно сираче,

                                               че Бог е високо в небето –

                                               осиротя ми сърцето.

 

                                               Как да се смее сираче,

                                               когато душата му плаче?

                                               Пазете земята, глупаци,

                                               за да не ражда сираци!

                                                                                     

                                                           22.07.2016 год.

                                                   

 

                                               

                                                                                               

 

 

 

 

 

 

© Стойна Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен отговор си дала. Как. да пишем за хубави неща, като животът ни е труден, няма работа, пари, дебнат ни болести и несполуки! Не случайно пишем тъжни неща, това е нашия живот! Прегръщам те, Стойне!
  • Мила Лили, ти също ме развълнува не само сега, но и преди доста месеци,а може би и година с писмото ти изпратено до мен, когато не публикувах! Аз също с интерес чета творбите ти.Бъди благословена!
  • Докосна ми сърцето веднага щом го прочетох, връщам се да го чета...
  • Благодаря за отделеното време и добрите думи, Виолета!
    Бъди благословена и лека нощ!
  • Хубава и необходима поетична декларация. Wali /Виолета Томова/
  • Ачо, Таня, Руми, от сърце ви благодаря,че споделихте мнението си
    за стихотворението ми! Бъдете здрави и все така отзивчиви!
  • Стойне, тъжно е, но пък е самата истина!
    "Как да се смее сираче,
    когато душата му плаче?"
    Искрен поздрав от мен!
  • Да, тъжен стих!
  • Много силно ,вярно и пропито с неразбрана болка!!!Много хубав стих Тони съприживях !До нови!!!
Предложения
: ??:??