Предизвикан отговор
Предизвикан отговор
„Защо пишеш тъжни стихове?”
Димо
Аз плача – светът е арена
и тръпне сърцето във мене...
Аз плача, а искам да пея,
в свят сред любов да живея.
Животът е даром, безумци –
за нас, за цветя и за птици,
а гърчи се в болка земята.
Тя плаче: ”Отлитат децата.
Ония, които ме любят.
Ония, които се трудят.
Пчелички, и мравки и хора,
за вас е разтворен простора.”
Аз плача и капят сълзите,
а трябва усмивка в очите.
Простете ми, хора и птици,
за тъжните мои зеници!
Но ето, природата плаче...
Сред нея съм тъжно сираче,
че Бог е високо в небето –
осиротя ми сърцето.
Как да се смее сираче,
когато душата му плаче?
Пазете земята, глупаци,
за да не ражда сираци!
22.07.2016 год.
© Стойна Димова All rights reserved.
