Предизвикан отговор
Предизвикан отговор
„Защо пишеш тъжни стихове?”
Димо
Аз плача – светът е арена
и тръпне сърцето във мене...
Аз плача, а искам да пея,
в свят сред любов да живея.
Животът е даром, безумци –
за нас, за цветя и за птици,
а гърчи се в болка земята.
Тя плаче: ”Отлитат децата.
Ония, които ме любят.
Ония, които се трудят.
Пчелички, и мравки и хора,
за вас е разтворен простора.”
Аз плача и капят сълзите,
а трябва усмивка в очите.
Простете ми, хора и птици,
за тъжните мои зеници!
Но ето, природата плаче...
Сред нея съм тъжно сираче,
че Бог е високо в небето –
осиротя ми сърцето.
Как да се смее сираче,
когато душата му плаче?
Пазете земята, глупаци,
за да не ражда сираци!
22.07.2016 год.
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасен отговор си дала. Как. да пишем за хубави неща, като животът ни е труден, няма работа, пари, дебнат ни болести и несполуки! Не случайно пишем тъжни неща, това е нашия живот! Прегръщам те, Стойне!
-
Мила Лили, ти също ме развълнува не само сега, но и преди доста месеци,а може би и година с писмото ти изпратено до мен, когато не публикувах! Аз също с интерес чета творбите ти.Бъди благословена!
-
Докосна ми сърцето веднага щом го прочетох, връщам се да го чета...
-
Благодаря за отделеното време и добрите думи, Виолета!
Бъди благословена и лека нощ! -
Хубава и необходима поетична декларация. Wali /Виолета Томова/
-
Ачо, Таня, Руми, от сърце ви благодаря,че споделихте мнението си
за стихотворението ми! Бъдете здрави и все така отзивчиви! -
Стойне, тъжно е, но пък е самата истина!
"Как да се смее сираче,
когато душата му плаче?"
Искрен поздрав от мен! -
Да, тъжен стих!
-
Много силно ,вярно и пропито с неразбрана болка!!!Много хубав стих Тони съприживях !До нови!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
