Предизвикан отговор
Предизвикан отговор
„Защо пишеш тъжни стихове?”
Димо
Аз плача – светът е арена
и тръпне сърцето във мене...
Аз плача, а искам да пея,
в свят сред любов да живея.
Животът е даром, безумци –
за нас, за цветя и за птици,
а гърчи се в болка земята.
Тя плаче: ”Отлитат децата.
Ония, които ме любят.
Ония, които се трудят.
Пчелички, и мравки и хора,
за вас е разтворен простора.”
Аз плача и капят сълзите,
а трябва усмивка в очите.
Простете ми, хора и птици,
за тъжните мои зеници!
Но ето, природата плаче...
Сред нея съм тъжно сираче,
че Бог е високо в небето –
осиротя ми сърцето.
Как да се смее сираче,
когато душата му плаче?
Пазете земята, глупаци,
за да не ражда сираци!
22.07.2016 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
