ПРЕДИЗВИКАН СОНЕТ

Толкова много апостоли се сбраха тая вечер,

че едва ли не – само аз бях Сатана,

а останалите в ангелски дрехи облечени

криеха под дрехите своите врани крила

и за вечност нареждаха речи.

А Луната, тази прегърбена вещица,

звезди разхвърляше наместо бобени зърна,

за да предреши почти безгрешно

живота ми – мечта подир мечта

и да ми докаже, че съм клетник.

А няколко Бога, зад храстите скрити,

лукаво ми смигнаха

и в Хор шепнешком ме попитаха:

„Не ги ли презря? И не прости ли на Лиглата?”