12 мар. 2025 г., 09:46

Предизвикателство

197 0 0

 

       П Р Е Д И З В И К А Т Е Л С Т В О

 

Не знам,дали изобщо мога,да пиша поезия,

не ме интересуват и теоретичните й постановки-

единствено,когато в себе си вътре усетя

нещо полезно,че искам,да кажа,стартирам и знам,че  

за битка съдбовна отново готов съм.

 

Най-важният критерий за мене в това творчество

е,да мога нежно-с любов Душата човешка,да галя,

да предизвиквам силата на Ума към несбъднатите пророчества,

които ни тласкат към или отдалечават на Армагедона от края.

 

Не знам точно,как при мене се получава

и никак даже,дори не ме и интересува-

чисто и просто ми харесва,да сътворявам,

низ харизматичен от красиви и грозни слова,

които в съзнанието човешко с апломб да нахлуват.

 

Да ме прощават поетичните,разтропани бабаити, 

борещи се нахъсано за призовите,мечтани места,

предпочитам,да съм"поетичното"куче,вечно овиквано-

озъбено в усмивка предизвикателна,отправена към света.

 

11.03.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...