12.03.2025 г., 9:46

Предизвикателство

194 0 0

 

       П Р Е Д И З В И К А Т Е Л С Т В О

 

Не знам,дали изобщо мога,да пиша поезия,

не ме интересуват и теоретичните й постановки-

единствено,когато в себе си вътре усетя

нещо полезно,че искам,да кажа,стартирам и знам,че  

за битка съдбовна отново готов съм.

 

Най-важният критерий за мене в това творчество

е,да мога нежно-с любов Душата човешка,да галя,

да предизвиквам силата на Ума към несбъднатите пророчества,

които ни тласкат към или отдалечават на Армагедона от края.

 

Не знам точно,как при мене се получава

и никак даже,дори не ме и интересува-

чисто и просто ми харесва,да сътворявам,

низ харизматичен от красиви и грозни слова,

които в съзнанието човешко с апломб да нахлуват.

 

Да ме прощават поетичните,разтропани бабаити, 

борещи се нахъсано за призовите,мечтани места,

предпочитам,да съм"поетичното"куче,вечно овиквано-

озъбено в усмивка предизвикателна,отправена към света.

 

11.03.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...