Предизвикателство
П Р Е Д И З В И К А Т Е Л С Т В О
Не знам,дали изобщо мога,да пиша поезия,
не ме интересуват и теоретичните й постановки-
единствено,когато в себе си вътре усетя
нещо полезно,че искам,да кажа,стартирам и знам,че
за битка съдбовна отново готов съм.
Най-важният критерий за мене в това творчество
е,да мога нежно-с любов Душата човешка,да галя,
да предизвиквам силата на Ума към несбъднатите пророчества,
които ни тласкат към или отдалечават на Армагедона от края.
Не знам точно,как при мене се получава
и никак даже,дори не ме и интересува-
чисто и просто ми харесва,да сътворявам,
низ харизматичен от красиви и грозни слова,
които в съзнанието човешко с апломб да нахлуват.
Да ме прощават поетичните,разтропани бабаити,
борещи се нахъсано за призовите,мечтани места,
предпочитам,да съм"поетичното"куче,вечно овиквано-
озъбено в усмивка предизвикателна,отправена към света.
11.03.2025г.гр.Свищов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Кръстев Всички права запазени