30 авг. 2014 г., 11:53

Предизвикателство

1K 4 9

Формата – пранга ръждива,

впита дълбоко в плътта ми,

жадно разяжда сърцето,

влива отрова в кръвта ми.

 

Формата – умоверига,

тъпчеща стръвно духа ми,

разстрелваща свободата –

буйният ат на степта ми…

 

Ще я погледна в очите

и ще И хвана юздите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добра идея, харесва ми.
  • Формата може и да ограничи, но и може да украси нещата,виж, при съдържанието няма варианти - трябва да го има задължително.
    Хареса ми.
    Поздрави!
  • Обичам едно стихотворение на Петя Дубарова „Униформите“...
    Не ги обичам пущините, както и не всички форми, но какво да се прави...И не мисля, че е задължително да си литератор, за да се справяш, познавам трагични случаи...Аз също не съм специалист, затова коментирам само смисъла, душата, емоцията на дадена творба. Другото има кой да го направи, но мисля, че е по-удачно в лични съобщения, някак си е по- благотворително(обичам тази дума), а не еготворително... Пък сме и в сайт за лично творчество.
    Хубаво стихче се получило! Хващай юздите, но не на всяка цена, Роси!
  • Хубаво е!
  • Чудесно, Росица! Хващай за юздите формата, а ако можеш и формата на безформеното. Много ми хареса: "формата - умоверига"!

    Поздравление и най-висока оценка за краткия ти, но много съдържателен стих!: ММ

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...