30.08.2014 г., 11:53

Предизвикателство

998 4 9

Формата – пранга ръждива,

впита дълбоко в плътта ми,

жадно разяжда сърцето,

влива отрова в кръвта ми.

 

Формата – умоверига,

тъпчеща стръвно духа ми,

разстрелваща свободата –

буйният ат на степта ми…

 

Ще я погледна в очите

и ще И хвана юздите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добра идея, харесва ми.
  • Формата може и да ограничи, но и може да украси нещата,виж, при съдържанието няма варианти - трябва да го има задължително.
    Хареса ми.
    Поздрави!
  • Обичам едно стихотворение на Петя Дубарова „Униформите“...
    Не ги обичам пущините, както и не всички форми, но какво да се прави...И не мисля, че е задължително да си литератор, за да се справяш, познавам трагични случаи...Аз също не съм специалист, затова коментирам само смисъла, душата, емоцията на дадена творба. Другото има кой да го направи, но мисля, че е по-удачно в лични съобщения, някак си е по- благотворително(обичам тази дума), а не еготворително... Пък сме и в сайт за лично творчество.
    Хубаво стихче се получило! Хващай юздите, но не на всяка цена, Роси!
  • Хубаво е!
  • Чудесно, Росица! Хващай за юздите формата, а ако можеш и формата на безформеното. Много ми хареса: "формата - умоверига"!

    Поздравление и най-висока оценка за краткия ти, но много съдържателен стих!: ММ

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...