Eia (Росица Танчева)
436 13844
30.08.2014 г., 11:53 ч.

Предизвикателство 

  Поезия
833 4 9

Формата – пранга ръждива,

впита дълбоко в плътта ми,

жадно разяжда сърцето,

влива отрова в кръвта ми.

 

Формата – умоверига,

тъпчеща стръвно духа ми,

разстрелваща свободата –

буйният ат на степта ми…

 

Ще я погледна в очите

и ще И хвана юздите!

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добра идея, харесва ми.
  • Формата може и да ограничи, но и може да украси нещата,виж, при съдържанието няма варианти - трябва да го има задължително.
    Хареса ми.
    Поздрави!
  • Обичам едно стихотворение на Петя Дубарова „Униформите“...
    Не ги обичам пущините, както и не всички форми, но какво да се прави...И не мисля, че е задължително да си литератор, за да се справяш, познавам трагични случаи...Аз също не съм специалист, затова коментирам само смисъла, душата, емоцията на дадена творба. Другото има кой да го направи, но мисля, че е по-удачно в лични съобщения, някак си е по- благотворително(обичам тази дума), а не еготворително... Пък сме и в сайт за лично творчество.
    Хубаво стихче се получило! Хващай юздите, но не на всяка цена, Роси!
  • Хубаво е!
  • Чудесно, Росица! Хващай за юздите формата, а ако можеш и формата на безформеното. Много ми хареса: "формата - умоверига"!

    Поздравление и най-висока оценка за краткия ти, но много съдържателен стих!: ММ
  • Хайде де, на една форма ще се дам! Че да не съм по-долу от бае ти Ганя?! Благодаря, че се посмяхте с мен!
  • Тук си съвсем различна. Хващай смело юздите! Поздрави!
  • Отива ти тая форма... следвай я...
  • Личи си, че ти е отесняло и вече ще стреляш
    Хареса ми, интересно написано и пак с една крехкост...
    Както ти го можеш.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??