30 ago 2014, 11:53

Предизвикателство

  Poesía
1K 4 9

Формата – пранга ръждива,

впита дълбоко в плътта ми,

жадно разяжда сърцето,

влива отрова в кръвта ми.

 

Формата – умоверига,

тъпчеща стръвно духа ми,

разстрелваща свободата –

буйният ат на степта ми…

 

Ще я погледна в очите

и ще И хвана юздите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добра идея, харесва ми.
  • Формата може и да ограничи, но и може да украси нещата,виж, при съдържанието няма варианти - трябва да го има задължително.
    Хареса ми.
    Поздрави!
  • Обичам едно стихотворение на Петя Дубарова „Униформите“...
    Не ги обичам пущините, както и не всички форми, но какво да се прави...И не мисля, че е задължително да си литератор, за да се справяш, познавам трагични случаи...Аз също не съм специалист, затова коментирам само смисъла, душата, емоцията на дадена творба. Другото има кой да го направи, но мисля, че е по-удачно в лични съобщения, някак си е по- благотворително(обичам тази дума), а не еготворително... Пък сме и в сайт за лично творчество.
    Хубаво стихче се получило! Хващай юздите, но не на всяка цена, Роси!
  • Хубаво е!
  • Чудесно, Росица! Хващай за юздите формата, а ако можеш и формата на безформеното. Много ми хареса: "формата - умоверига"!

    Поздравление и най-висока оценка за краткия ти, но много съдържателен стих!: ММ

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....