29 мар. 2017 г., 02:45

Предизвикателство

890 2 3

Всеки удар измества
от центъра.
Този хлъзгав терен
дали не води към бездната?
И разпервам ръце
за миг равновесие...
всеки метър е безумно
предизвикателство.
Не помагат годините,
в тази гъста мъгла
все по трудно за дишане.
Все съм в грешка нали...
и това колело
уж напред се върти,
но измамно било,
пак ме връща на нулата.
Колко нули събрах,
колко облаци прах,
няма устрем дори,
няма шанс за излитане...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мъдър стих! Поздрави, Галя!
  • Ще се вслушам... Благодаря зя вниманието! Успех и от мен!
  • Заглавието е подвеждащо.Предизвикателството се посреща като надежда за промяна...Галя,защо тъжното преобладава в края? Пролетта е сезон на надеждата! Успех и повече оптимизъм!😍

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...