29 mar 2017, 2:45

Предизвикателство 

  Poesía » Otra
562 2 3

Всеки удар измества
от центъра.
Този хлъзгав терен
дали не води към бездната?
И разпервам ръце
за миг равновесие...
всеки метър е безумно
предизвикателство.
Не помагат годините,
в тази гъста мъгла
все по трудно за дишане.
Все съм в грешка нали...
и това колело
уж напред се върти,
но измамно било,
пак ме връща на нулата.
Колко нули събрах,
колко облаци прах,
няма устрем дори,
няма шанс за излитане...

 

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много мъдър стих! Поздрави, Галя!
  • Ще се вслушам... Благодаря зя вниманието! Успех и от мен!
  • Заглавието е подвеждащо.Предизвикателството се посреща като надежда за промяна...Галя,защо тъжното преобладава в края? Пролетта е сезон на надеждата! Успех и повече оптимизъм!😍
Propuestas
: ??:??