29 mar 2017, 2:45

Предизвикателство

  Poesía » Otra
889 2 3

Всеки удар измества
от центъра.
Този хлъзгав терен
дали не води към бездната?
И разпервам ръце
за миг равновесие...
всеки метър е безумно
предизвикателство.
Не помагат годините,
в тази гъста мъгла
все по трудно за дишане.
Все съм в грешка нали...
и това колело
уж напред се върти,
но измамно било,
пак ме връща на нулата.
Колко нули събрах,
колко облаци прах,
няма устрем дори,
няма шанс за излитане...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мъдър стих! Поздрави, Галя!
  • Ще се вслушам... Благодаря зя вниманието! Успех и от мен!
  • Заглавието е подвеждащо.Предизвикателството се посреща като надежда за промяна...Галя,защо тъжното преобладава в края? Пролетта е сезон на надеждата! Успех и повече оптимизъм!😍

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...