Mar 29, 2017, 2:45 AM

Предизвикателство

  Poetry » Other
885 2 3

Всеки удар измества
от центъра.
Този хлъзгав терен
дали не води към бездната?
И разпервам ръце
за миг равновесие...
всеки метър е безумно
предизвикателство.
Не помагат годините,
в тази гъста мъгла
все по трудно за дишане.
Все съм в грешка нали...
и това колело
уж напред се върти,
но измамно било,
пак ме връща на нулата.
Колко нули събрах,
колко облаци прах,
няма устрем дори,
няма шанс за излитане...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много мъдър стих! Поздрави, Галя!
  • Ще се вслушам... Благодаря зя вниманието! Успех и от мен!
  • Заглавието е подвеждащо.Предизвикателството се посреща като надежда за промяна...Галя,защо тъжното преобладава в края? Пролетта е сезон на надеждата! Успех и повече оптимизъм!😍

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...