Предколедно?
Поболял се от чужди агонии,
нервно делникът гърчи лице...
Колко много ненужни иронии,
колко празни, самотни ръце!
Градовете в предколеден шемет
са отворили лакома паст,
обещават, но повече вземат,
ненаситни във своята власт.
Малки, тъжни човечета носят
късче празничност в свитата длан
и предколедно низшите просят
без душа, без вина и без свян.
Идва Коледа...Може би носи
нова вяра, надежда, любов,
но и нови горчиви въпроси...
Боледува светът... и дали е готов?
Загрубял от ненужни иронии,
гърчи делникът своето тяло...
А му трябваше малко хармония,
за да блесне на Коледа в бяло!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
