Dec 21, 2015, 9:48 PM

Предколедно?

  Poetry
894 1 18

 

                                 Поболял се от чужди агонии,

                                 нервно делникът гърчи лице...

                                 Колко много ненужни иронии, 

                                 колко празни, самотни ръце!

                                 Градовете в предколеден шемет

                                 са отворили лакома паст,

                                 обещават, но повече вземат,

                                 ненаситни във своята власт.

                                 Малки, тъжни човечета носят

                                 късче празничност в свитата длан

                                 и предколедно низшите просят

                                 без душа, без вина и без свян.

                                 Идва Коледа...Може би носи

                                 нова вяра, надежда, любов,

                                 но и нови горчиви  въпроси...

                                 Боледува светът... и дали е готов?

                                 Загрубял от ненужни иронии,

                                 гърчи делникът своето тяло...

                                 А му трябваше малко хармония,

                                 за да блесне на Коледа в бяло!

                                 

                                 

                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Подкрепям!
  • Благодаря, че се отбихте в "поетичната ми къща"! Таня,на теб специално за този израз - много ми хареса и ще го ползвам, ако не ти е неприятно!Нека ви е топло и светло по празниците!
  • Толкова правота има тук, Раде...Поздрав и от мен!
  • Браво!
  • Пожелавам тази Коледа да бъде най-красивата и най-важното - винаги да ни съпътства здравето и любовта...!!!
    Честита Коледа!
    "Колко много ненужни ироНии,
    колко празни, самотни ръце!"

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...