Поболял се от чужди агонии,
нервно делникът гърчи лице...
Колко много ненужни иронии,
колко празни, самотни ръце!
Градовете в предколеден шемет
са отворили лакома паст,
обещават, но повече вземат,
ненаситни във своята власт.
Малки, тъжни човечета носят
късче празничност в свитата длан
и предколедно низшите просят
без душа, без вина и без свян. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up