Предновогодишно
На В.
Ела... останаха ми малко думи...
Мълчанието ти изтри това,
което можеше и беше помежду ни,
завършило в безкрая с Любовта.
Изтри, защото просто няма Вечност...
Когато има догма, бит и страст,
една изкуствена, уви, далечност,
заседнала е трайно между нас.
Но ето, пак натам очи обръщаш
и, може би, сърцето те боли...
Знам, краен си... Защо без думи връщаш
това, което още в теб гори?
Поседнала, ей тук, сега ще чакам
да се обадиш, с малко топлина...
Душата ми за тебе пак заплака...
Защо пак лъжеш себе си сега?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бояна Все права защищены
Светла година, изпълнена с обич и късмет, за теб и всички тук!
