Предновогодишно
На В.
Ела... останаха ми малко думи...
Мълчанието ти изтри това,
което можеше и беше помежду ни,
завършило в безкрая с Любовта.
Изтри, защото просто няма Вечност...
Когато има догма, бит и страст,
една изкуствена, уви, далечност,
заседнала е трайно между нас.
Но ето, пак натам очи обръщаш
и, може би, сърцето те боли...
Знам, краен си... Защо без думи връщаш
това, което още в теб гори?
Поседнала, ей тук, сега ще чакам
да се обадиш, с малко топлина...
Душата ми за тебе пак заплака...
Защо пак лъжеш себе си сега?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Всички права запазени
Светла година, изпълнена с обич и късмет, за теб и всички тук!
