Предновогодишно
На В.
Ела... останаха ми малко думи...
Мълчанието ти изтри това,
което можеше и беше помежду ни,
завършило в безкрая с Любовта.
Изтри, защото просто няма Вечност...
Когато има догма, бит и страст,
една изкуствена, уви, далечност,
заседнала е трайно между нас.
Но ето, пак натам очи обръщаш
и, може би, сърцето те боли...
Знам, краен си... Защо без думи връщаш
това, което още в теб гори?
Поседнала, ей тук, сега ще чакам
да се обадиш, с малко топлина...
Душата ми за тебе пак заплака...
Защо пак лъжеш себе си сега?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бояна Todos los derechos reservados
Светла година, изпълнена с обич и късмет, за теб и всички тук!
