31 окт. 2024 г., 12:04

Предопределено 

  Поэзия » Другая
132 2 5

 

Достигнах до края на мрака. 
Не бе ли той всъщност безкрай? 
Не ме ли накара да чакам
в градината Земния рай? 


Отхапах от ябълка дива -
и май, че в мига съгреших. 
Смокиня не зърнах, ни слива
и дреха от грях си уших.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Петя и за "сърчицето" също!
  • Браво!
  • Много благодаря, Младене и Люси!
  • Уникално!
  • Страхотно се е получило, Бо!
    Кратко, сентенциално и невероятно въздействащо. Искрени поздравления!

    "Отхапах от ябълка дива -
    и май, че в мига съгреших.
    Смокиня не зърнах, ни слива
    и дреха от грях си уших."

    С тази "ябълка дива" библейският привкус добива вис виталис!
Предложения
: ??:??