31 окт. 2024 г., 12:04

Предопределено

418 2 4

 

Достигнах до края на мрака. 
Не бе ли той всъщност безкрай? 
Не ме ли накара да чакам
в градината Земния рай? 


Отхапах от ябълка дива -
и май, че в мига съгреших. 
Смокиня не зърнах, ни слива
и дреха от грях си уших.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Петя и за "сърчицето" също!
  • Много благодаря, Младене и Люси!
  • Уникално!
  • Страхотно се е получило, Бо!
    Кратко, сентенциално и невероятно въздействащо. Искрени поздравления!

    "Отхапах от ябълка дива -
    и май, че в мига съгреших.
    Смокиня не зърнах, ни слива
    и дреха от грях си уших."

    С тази "ябълка дива" библейският привкус добива вис виталис!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...