Предопределено

Poetry » Other

409 2 4

Достигнах до края на мрака.
Не бе ли той всъщност безкрай?
Не ме ли накара да чакам
в градината Земния рай?

Отхапах от ябълка дива -
и май, че в мига съгреших.
Смокиня не зърнах, ни слива
и дреха от грях си уших.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

BoBoteva (Bo Boteva)

Благодаря, Петя и за "сърчицето" също!

2024-11-01T09:02:54+02:00
BoBoteva (Bo Boteva)

Много благодаря, Младене и Люси!

2024-10-31T15:40:17+02:00
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

Уникално!

2024-10-31T13:05:08+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Страхотно се е получило, Бо!
Кратко, сентенциално и невероятно въздействащо. Искрени поздравления!

"Отхапах от ябълка дива -
и май, че в мига съгреших.
Смокиня не зърнах, ни слива
и дреха от грях си уших."

С тази "ябълка дива" библейският привкус добива вис виталис!

2024-10-31T12:28:23+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0