Предопределено

Poesía » Otra

416 2 4

Достигнах до края на мрака.
Не бе ли той всъщност безкрай?
Не ме ли накара да чакам
в градината Земния рай?

Отхапах от ябълка дива -
и май, че в мига съгреших.
Смокиня не зърнах, ни слива
и дреха от грях си уших.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

BoBoteva (Bo Boteva)

Благодаря, Петя и за "сърчицето" също!

2024-11-01T09:02:54+02:00
BoBoteva (Bo Boteva)

Много благодаря, Младене и Люси!

2024-10-31T15:40:17+02:00
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

Уникално!

2024-10-31T13:05:08+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Страхотно се е получило, Бо!
Кратко, сентенциално и невероятно въздействащо. Искрени поздравления!

"Отхапах от ябълка дива -
и май, че в мига съгреших.
Смокиня не зърнах, ни слива
и дреха от грях си уших."

С тази "ябълка дива" библейският привкус добива вис виталис!

2024-10-31T12:28:23+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0