Предопределено

Poesía » Otra

411 2 4

Достигнах до края на мрака.
Не бе ли той всъщност безкрай?
Не ме ли накара да чакам
в градината Земния рай?

Отхапах от ябълка дива -
и май, че в мига съгреших.
Смокиня не зърнах, ни слива
и дреха от грях си уших.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

BoBoteva (Bo Boteva)

Благодаря, Петя и за "сърчицето" също!

2024-11-01T09:02:54+02:00
BoBoteva (Bo Boteva)

Много благодаря, Младене и Люси!

2024-10-31T15:40:17+02:00
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

Уникално!

2024-10-31T13:05:08+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Страхотно се е получило, Бо!
Кратко, сентенциално и невероятно въздействащо. Искрени поздравления!

"Отхапах от ябълка дива -
и май, че в мига съгреших.
Смокиня не зърнах, ни слива
и дреха от грях си уших."

С тази "ябълка дива" библейският привкус добива вис виталис!

2024-10-31T12:28:23+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0