Достигнах до края на мрака.
Не бе ли той всъщност безкрай?
Не ме ли накара да чакам
в градината Земния рай?
Отхапах от ябълка дива -
и май, че в мига съгреших.
Смокиня не зърнах, ни слива
и дреха от грях си уших.
© Bo Boteva Todos los derechos reservados