Предопределено

Poesía » Otra

417 2 4

Достигнах до края на мрака.
Не бе ли той всъщност безкрай?
Не ме ли накара да чакам
в градината Земния рай?

Отхапах от ябълка дива -
и май, че в мига съгреших.
Смокиня не зърнах, ни слива
и дреха от грях си уших.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

BoBoteva (Bo Boteva)

Благодаря, Петя и за "сърчицето" също!

2024-11-01T09:02:54+02:00
BoBoteva (Bo Boteva)

Много благодаря, Младене и Люси!

2024-10-31T15:40:17+02:00
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

Уникално!

2024-10-31T13:05:08+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Страхотно се е получило, Бо!
Кратко, сентенциално и невероятно въздействащо. Искрени поздравления!

"Отхапах от ябълка дива -
и май, че в мига съгреших.
Смокиня не зърнах, ни слива
и дреха от грях си уших."

С тази "ябълка дива" библейският привкус добива вис виталис!

2024-10-31T12:28:23+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0