13 янв. 2015 г., 15:06

Предозиране

1.1K 1 5

Животът ми от нямане е предозиран.
Върти се в хамстерското колело,
в очите му цъфти наострена секира
и никой не го гали със перо.
А идва зима и надменните айсберги
подпират хоризонта с рамена,
размахва нишка-пръст прокъсаната черга:
Тук, според мен протягат се крака!“
По вените пълзи поредна доза „няма“
и трови молекулите мечти.

Ни ход напред, ни път, а яма подир яма.
Пълзя, макар че...как ми се лети!
И ангел да изпратят - няма да помогне.
Животът ми - отдавна увреден,
ни ад, ни рай ще може вече да го трогне.
От „няма“ няма досега спасен.


Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...