Животът ми от нямане е предозиран.
Върти се в хамстерското колело,
в очите му цъфти наострена секира
и никой не го гали със перо.
А идва зима и надменните айсберги
подпират хоризонта с рамена,
размахва нишка-пръст прокъсаната черга:
„Тук, според мен протягат се крака!“
По вените пълзи поредна доза „няма“
и трови молекулите мечти.
Ни ход напред, ни път, а яма подир яма.
Пълзя, макар че...как ми се лети! ...