Безкраен четвъртък...
А умората тегне,
едва се издържа.
Хайде с теб да забегнем!
Хвани ми ръката,
да тръгнем нанякъде,
надалеч от тълпата,
кретени навсякъде...
Не искам да споря,
да ровят в душата ми,
не ми се говори...
Мълчи ми се с някого.
© Ива ВалМан Все права защищены