Feb 2, 2023, 9:17 AM

Предпетъчно

  Poetry » Other
674 1 0

Безкраен четвъртък...
А умората тегне, 
едва се издържа.
Хайде с теб да забегнем!

 

Хвани ми ръката,
да тръгнем нанякъде,
надалеч от тълпата,
кретени навсякъде...

 

Не искам да споря, 
да ровят в душата ми,
не ми се говори...
Мълчи ми се с някого.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...