21 дек. 2014 г., 11:50

Предпразнично

933 0 0

                        ПРЕДПРАЗНИЧНО

 

                        Защо ли така предпразнично,

                        нещо ми липсва, какво?

                        Защо ли, уж ми е радостно,

                        а също тревожно, защо?

 

                        Едва ли проблема е в кризата,

                        тя винаги тук е била,

                        а с липсата на усмивките,

                        отдавна съм свикнал, о, да!

 

                        С това, че децата далече са,

                        свикнал съм – няма шега.

                        Свикнах дори, че съседите,

                        пак нямат пари за елха.

 

                        Питам очите на хората,

                        но виждам същата съдба,

                        заменили сме явно мечтите си,

                        за дни без радост, за тъга.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лордли Милордов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....