Dec 21, 2014, 11:50 AM

Предпразнично

  Poetry » Civic
926 0 0

                        ПРЕДПРАЗНИЧНО

 

                        Защо ли така предпразнично,

                        нещо ми липсва, какво?

                        Защо ли, уж ми е радостно,

                        а също тревожно, защо?

 

                        Едва ли проблема е в кризата,

                        тя винаги тук е била,

                        а с липсата на усмивките,

                        отдавна съм свикнал, о, да!

 

                        С това, че децата далече са,

                        свикнал съм – няма шега.

                        Свикнах дори, че съседите,

                        пак нямат пари за елха.

 

                        Питам очите на хората,

                        но виждам същата съдба,

                        заменили сме явно мечтите си,

                        за дни без радост, за тъга.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лордли Милордов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...