8 мар. 2020 г., 07:40

Летен спомен

909 1 4

Пред лицето на здрача, в гората,
гледам и немея  -  светулка щъка,
пърха си на воля под звездите!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюрхан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, разбрах!

    силуети със маски
    езически символи
    но не кукери

    пролет след пролет
    клоните по-натежават
    от цвят и надежда

    18 03 2020
  • Хайку.
    Интересно е, защото в тази поезия има много мъдрост на фона на природата.
    Бих добавил:мълчаливо философско съзерцание.
    Поздравления, Гюрхан!
  • Пепи, помоли Мислителя/Георги поета да ти разясни що е това метафора, че аз нищичко не разбирам от поезия и ще ми е нужен "някой речник", за да мога да се обоснова... С най-добри пожелания
  • "пред лицето на здрача..." нямам много понятие от източните форми, какво е това точно, ако обичаш? Харесаха ми и двете, дето прочетох сега.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...