Предричам си
Сега е зима. Студ и мраз.
Леглото ми, нестоплено, не мами.
Будувам нощите си аз,
а дните все така са празни.
Но чувствам, пролетен ветрец
ще лъхне и след тази зима.
Нали е казал някакъв мъдрец,
че "И това ще мине".
Тогава, вплела длан във длан,
ще бъда влюбена, щастлива.
О, Боже, вярвам, имаш план
да бъда истински обичана...
Да вейна вятърни коси
и с пролетния дъх да се опия,
да секнат всичките сълзи
с една любов, по-силна от магия!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
