Сега е зима. Студ и мраз.
Леглото ми, нестоплено, не мами.
Будувам нощите си аз,
а дните все така са празни.
Но чувствам, пролетен ветрец
ще лъхне и след тази зима.
Нали е казал някакъв мъдрец,
че "И това ще мине".
Тогава, вплела длан във длан,
ще бъда влюбена, щастлива.
О, Боже, вярвам, имаш план
да бъда истински обичана...
Да вейна вятърни коси
и с пролетния дъх да се опия,
да секнат всичките сълзи
с една любов, по-силна от магия!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
