21 июл. 2009 г., 23:34

Предсказание

749 0 1

Всяко твое движение
на колене без дъх ме оставя,
всяка дума от твое изречение
в безумна сладост ме удавя,
всяка твоя милувка
райска наслада ми носи,
след всяка твоя целувка
душата за още проси.

Но когато тръгваш си от мен
и оставяш ми тъгата само,
самотна нощ, самотен ден
и спомен от чуждо рамо.
Накрая изгубвам се в далечината
с за сбогом махаща ръка,
оставаш сама със тишината,
вместо усмивка - блещукаща сълза.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Нищо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...