Всяко твое движение
на колене без дъх ме оставя,
всяка дума от твое изречение
в безумна сладост ме удавя,
всяка твоя милувка
райска наслада ми носи,
след всяка твоя целувка
душата за още проси.
Но когато тръгваш си от мен
и оставяш ми тъгата само,
самотна нощ, самотен ден
и спомен от чуждо рамо.
Накрая изгубвам се в далечината
с за сбогом махаща ръка,
оставаш сама със тишината,
вместо усмивка - блещукаща сълза.
© Никой Нищо All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
