28 сент. 2014 г., 21:33

Предсказание

576 0 3

 

 

 

                     Предсказание

 

        

             С утрото ще се уреждат

                дългочакани неща.

 

                Ранобудната надежда

            пак ще тръгне с младостта.

 

            И днес враната в гнездото

                ще нахрани челядта.

 

             Ято тръгва си, защото

               пак ще дойде есента.

 

               Зимата ще изрисува

             по стъклата пролетта,

 

              после заедно с капчука,

                ще почука любовта.

 

              Но из някаква пролука,

               пълзи старата тъга,

             

              а не трябва тя от скука -

              да се срещне с радостта.

 

              Но най-важната поука,

              от най-важните неща -

 

             че денят ще е сполука

 

             и не се предвижда тука,

               дата, с края на света.

 

             

 

              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това стихче е усмивка!
  • Красиво и верно предсказание!Много хубаво стихотворение!
    Прекрасен стих - мисълта ти лети през него като птица:
    "Зимата ще изрисува
    по стъклата пролетта,
    после заедно с капчука
    ще почука любовта."
    Поздравявам те и те оценявам с най-високата поценка!
  • !

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...