28.09.2014 г., 21:33

Предсказание

570 0 3

 

 

 

                     Предсказание

 

        

             С утрото ще се уреждат

                дългочакани неща.

 

                Ранобудната надежда

            пак ще тръгне с младостта.

 

            И днес враната в гнездото

                ще нахрани челядта.

 

             Ято тръгва си, защото

               пак ще дойде есента.

 

               Зимата ще изрисува

             по стъклата пролетта,

 

              после заедно с капчука,

                ще почука любовта.

 

              Но из някаква пролука,

               пълзи старата тъга,

             

              а не трябва тя от скука -

              да се срещне с радостта.

 

              Но най-важната поука,

              от най-важните неща -

 

             че денят ще е сполука

 

             и не се предвижда тука,

               дата, с края на света.

 

             

 

              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това стихче е усмивка!
  • Красиво и верно предсказание!Много хубаво стихотворение!
    Прекрасен стих - мисълта ти лети през него като птица:
    "Зимата ще изрисува
    по стъклата пролетта,
    после заедно с капчука
    ще почука любовта."
    Поздравявам те и те оценявам с най-високата поценка!
  • !

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...